1. Преди някои хора са считали, че установяването на показатели от сорта на относителната скорост на преминаване на нервните сигнали или размера, теглото или специфични промени в конструкцията на мозъка на хората, биха могли да послужат за установяването на степента на умственото развитие. Но след проведените разнообразни практически изследвания по въпроса се прави извода, че това никак не е така.
2. Първият тест за интелигентност е създаден през 1905-а година от френския психолог Алфред Бине (Alfred Binet). Това не леко дело му е зададено от комитет, свикан през 1904-та година от министерството на образованието във Франция със задачата да намери решение на проблема с учението на умствено изостаналите деца в училищата в Париж. Разработеният тест е използван за отделянето на децата с много ниска интелигентност за да могат после да бъдат изпратени в специални училища.
3. Някои хора ползват думи от сорта на идиот или може би дебил, но осведомени ли са какво е всъщност значението на такива думи? Това са наименованията на категории използващи се за по-обстойно разделяне на умствено затруднените хора. Тоест хората с коефициент на интелигентност (КИ) от под седемдесет. Дебилите имат IQ от 50 до 70, имбецилите в тези граници: 25 и 50, a идиотите от под двадесет и пет.
4. Половината от хората на Планетата притежава IQ в рамките на 90 и 110. За тях се казва, че притежават нормално развита интелигентност. В другите 50%, 25% притежават коефициент на интелигентност (КИ) по-малко от 90 и също толкова притежават КИ не по-малко от 110. Тези разполагащи с коефициент на интелигентност между 110 и 120 са приблизително 14.5%, същия процент са и с КИ между 80 и 90. Около 7% от хората разполагат с КИ от 120 до 130 и същия процент са в диапазона 70 и 80. А едва 3% са хората имащи коефициент на интелигентност в границите на 130 и 140 и същото количество са в диапазона 60 и 70. Останалия 1% съдържа хора с коефициент на интелигентност от поне 140 (0.5%) и под 60 (0.5%). Числата естествено се отнасят до идеалния случай.
5. Алберт Айнщайн, със своя невероятен IQ от 160, е иман от много хора за човека имащ най-високия коефициент на интелигентност. Те обаче не са прави. Със сигурност коефициентът му на интелигентност е изключително висок, обаче има доста хора с доста по-голям коефициент на интелигентност (КИ). Например погледнете тези гении: Гари Каспаров - 190, Ким Унг-Йонг - 210, Леонардо да Винчи - 220, Боби Фишър - 187 и естествено нека не забравяме най-интелигентния човек, който е жена на име Мерилин вос Савант с коефициент на интелигентност от 228!
6. Достатъчно високия интелект е задължително условие за положителни резултати в обучението, но не само това е необходимо. Това означава, че човек с прекалено ниска интелигентност със сигурност ще постигне ниски резултати и постижения, но човек с висок КИ е възможно да има добри постижения, но е възможно и да няма. Ученикът с голям коефициент на интелигентност може да бъде дърпан назад от други неща като примерно: липса на мотивация, страх, депресия, липса на упоритост и други.
7. Ако вие примерно проверите своята интелигентност с някой друг IQ тест за интелигентност - то ще видите, че когато решавате втория от тестовете за интелигентност, независимо от това че е изцяло друг спрямо първия, вие изкарвате относително по-висок резултат. Това се дължи на следните неща: натрупване на определен опит от предходния тест, препокриване с първия IQ тест на една част от логиката, нужна при намиране на решението на задачите, значително намаляване на притеснението и тревожността, които се появяват когато човек се среща с нещо непознато и ново и т.н.
2. Първият тест за интелигентност е създаден през 1905-а година от френския психолог Алфред Бине (Alfred Binet). Това не леко дело му е зададено от комитет, свикан през 1904-та година от министерството на образованието във Франция със задачата да намери решение на проблема с учението на умствено изостаналите деца в училищата в Париж. Разработеният тест е използван за отделянето на децата с много ниска интелигентност за да могат после да бъдат изпратени в специални училища.
3. Някои хора ползват думи от сорта на идиот или може би дебил, но осведомени ли са какво е всъщност значението на такива думи? Това са наименованията на категории използващи се за по-обстойно разделяне на умствено затруднените хора. Тоест хората с коефициент на интелигентност (КИ) от под седемдесет. Дебилите имат IQ от 50 до 70, имбецилите в тези граници: 25 и 50, a идиотите от под двадесет и пет.
4. Половината от хората на Планетата притежава IQ в рамките на 90 и 110. За тях се казва, че притежават нормално развита интелигентност. В другите 50%, 25% притежават коефициент на интелигентност (КИ) по-малко от 90 и също толкова притежават КИ не по-малко от 110. Тези разполагащи с коефициент на интелигентност между 110 и 120 са приблизително 14.5%, същия процент са и с КИ между 80 и 90. Около 7% от хората разполагат с КИ от 120 до 130 и същия процент са в диапазона 70 и 80. А едва 3% са хората имащи коефициент на интелигентност в границите на 130 и 140 и същото количество са в диапазона 60 и 70. Останалия 1% съдържа хора с коефициент на интелигентност от поне 140 (0.5%) и под 60 (0.5%). Числата естествено се отнасят до идеалния случай.
5. Алберт Айнщайн, със своя невероятен IQ от 160, е иман от много хора за човека имащ най-високия коефициент на интелигентност. Те обаче не са прави. Със сигурност коефициентът му на интелигентност е изключително висок, обаче има доста хора с доста по-голям коефициент на интелигентност (КИ). Например погледнете тези гении: Гари Каспаров - 190, Ким Унг-Йонг - 210, Леонардо да Винчи - 220, Боби Фишър - 187 и естествено нека не забравяме най-интелигентния човек, който е жена на име Мерилин вос Савант с коефициент на интелигентност от 228!
6. Достатъчно високия интелект е задължително условие за положителни резултати в обучението, но не само това е необходимо. Това означава, че човек с прекалено ниска интелигентност със сигурност ще постигне ниски резултати и постижения, но човек с висок КИ е възможно да има добри постижения, но е възможно и да няма. Ученикът с голям коефициент на интелигентност може да бъде дърпан назад от други неща като примерно: липса на мотивация, страх, депресия, липса на упоритост и други.
7. Ако вие примерно проверите своята интелигентност с някой друг IQ тест за интелигентност - то ще видите, че когато решавате втория от тестовете за интелигентност, независимо от това че е изцяло друг спрямо първия, вие изкарвате относително по-висок резултат. Това се дължи на следните неща: натрупване на определен опит от предходния тест, препокриване с първия IQ тест на една част от логиката, нужна при намиране на решението на задачите, значително намаляване на притеснението и тревожността, които се появяват когато човек се среща с нещо непознато и ново и т.н.
0 коментара:
Публикуване на коментар