Шаман. Самата дума звучи загадъчно, дори леко страшничко. В представите ни първо изниква мистериозната фигура на полусмахнат мистик от друго време и друго място, фигура на лечител или предсказател, билкар или разказвач на митове, мъдрец или епилептик с помътен от халюциногени мозък. Шаманът е всичко това, но тези роли не изчерпват същността му...
Имало е време, когато хората са живеели в непрекъснат страх от природните стихии. Те се прекланяли пред по-силните от тях животни – боговете-тотеми на първовитната вяра. Езикът и оръдията, „инструментите” на разумния стремеж към оцеляване, са били в нaчалния етап от еволюцията си. Въпреки незрелостта си, съзнанието на прачовеците навярно е пораждало безброй въпроси. Въпроси за света и мястото в него на страхливото мислещо животинче, въпроси за произхода и целта на съществуването, въпроси за достъпните и недостъпните за управление космични сили. Днес праправнуците им не изпитват нужда да си задават тези въпроси – родителстващите институции услужливо поднасят отговорите в лесносмилаем, полуфабрикатен формат. Но в онези времена от задоволителните отговори са зависели психическото и физическото оцеляване на младия вид. Племето изпитало нужда от водач на душите - и се появил шаманът.
Шаманизмът е най-древният опит на човека да се свърже пряко с „отвъдните” космични сили. Незнайно как – дали надарени със свръхспособности по рождение, дали облагодетелствани от случайни прозрения, дали чрез експериментирането с отровни гъби и треви, но някои членове на племето се отличавали от другите. Те можели да говорят с животните, общували с душите на мъртвите, сприятелявали се с духовете на болестите. Научили се да използват глада, недоспиването, сексуалния и емоционалния аскезис или ритмичния танц, за да влизат в особени състояния на екстаз. „Оттам” лекували своите съплеменници, връщали изгубените им души, вклинявали магически предмети в телата на враговете си. „Там” те се срещали с предците и тотема покровител на племето, за да се учат от силата и мъдростта им и за да се съветват в трудни времена.
Шаманът, наравно с вожда, бил обект на особено социално уважение и страхопочитание. Защо? Освен с отвъдните дела, шаманите се занимавали с нещо, което днес можем да наречем „психична хигиена на общността”. Те били пазители на мита за сътворението – ДНК-то на племенното съзнание. Без никакво знание откъде идват и накъде отиват, кое е табу и кое – задължение, прачовеците никога не биха могли да направят крачката от примитивното към рационалното и организирано същество.
Шаманизмът като древна професия на посредничество между хората и отвъдните сили чрез състояния на транс е оцелял и до днес. Той не е бил обвързан веднъж завинаги с определен дух, тотем или бог, с определен „твърд” ритуал – бил е достатъчно гъвкав, за да се пригоди към следващите форми на духовен живот. Общото между жреците на Египет, вуду-магъосниците от Хаити, тибетския ламаизъм и кварталната ясновидка е, че всички те са разклонения на старото дърво на шаманизма.
По света са останали няколко места, където шаманските практики съществуват в почти оригинална форма. Като по правило тези забравени от бога кътчета или са с лош климат, или са труднопроходими, или и двете – пустинята Гоби в Монголия, джунглите покрай големите реки на Южна Америка, митичната Сибирска тайга. Там все още живеят хора с мислене, свързано повече със здравето и природата, отколкото с парите, славата и властта. Именно затова духовният „ъндърграунд” не е умрял по тези места. Тъкмо обратното, местните шамани имат статут, отговарящ по западния стандарт на нещо средно между лекар, учител и психотерапевт... който при това може и да омагъосва.
Елементи от света на живия шаманизъм в три конкретни въпроса и отговора:
Как се става шаман? Има три начина – да носиш „шаманския ген” по наследство; да бъдеш избран от свръхестествените сили; да търсиш сам магичните способности. Първите два способа се считат за по-надеждни, предназначени за по-силните шамани. Опитът е показал, че личното желание не е достатъчно, за да бъде някой добър водач на душите. Най-вече заради шаманската криза, описвана в антропологичата литература като мъчително душевно преживяване, с което никой кандидат-магъосник не може да се размине. Трябва наистина да си призван, за да останеш психически здрав след подобна дълбока душевна метаморфоза.
Младеж от Южноамериканското племе яномама от малък расте мълчалив, замислен, меланхоличен. Склонността му да страни от другите, странното му държание и привидно лабилната му нервна система на друго място биха били изтълкувани като несъмнена психична обремененост с висок риск към душевни заболявания. В западното общество този младеж би свършил в клиника или най-малкото би бил окачествен като ексцентричен и несправящ се аутсайдер. Но поради факта, че баща му и дядо му са силни шапори (местната дума за шаман), другите от племето просто го оставят необезпокояван да си броди из джунглата и да си мечтае. Те знаят, че когато юношата достигне полова зрялост, старият шаман ще построи специална колиба близо до селото, ще стрие от определен вид лиани халкциногенния прах епена, ще приготви всичко за дългия ритуал на посвещението. След това ще изолира сина си от останалите (най-вече от жените), ще го храни само с вода и мед, ще пее своите шамански песни пред входа на колибата. Младежът ще смърка денонощно епена, за да стигне до света на хекурите – горски сили, асоциирани с животни съюзници. Изтощен и опиянен след много дни на видения, той ще излезе от колибата и ще заяви, че хекурата на колибрите е пробила гърдите му и е влязла в него. Ще изостави близките си и човешката си същност, за да се отдаде на учение в джунглата под ръководството на хекурите и баща си.
Страшна съдба сполетява малко сибирско момиченце. Изгубило се в зимната виелица, отчаяно и ужасено, то попада в гръмотевична буря. Намират го на сутринта, ударено от гръм и полумъртво. Когато най-накрая се връща от ничията земя между смъртта и живота, то започва да разказва странни истории. Собствената й сестра близначка, починала в невръстна възраст, й се явила и я водила на чудни места. Там грозните, приличащи на късове месо духове на болестите посветили ударената от гръм в тайните на лечителството. Мъртвата близначка й обяснила, че чрез смъртта си й е подарила собствената си сила и с това е предопределила шаманската й съдба. Уверила я, че ще научи вълнуващи и тайнствени неща, недостъпни за обикновените хора, но я заплашила със смърт, ако откажела да учи. Избраницата в началото се съпротивлявала, но не можела да се отърве от плашещите видения и от знанието, което идвало при нея по неведоми пътища. Другите от селото започнали да водят болните си деца при нея, викали я при раждане, а в замяна й носели храна и дрехи. Постепенно я приели като шаманка-покровителка на женските тайнства – обект на особена почит в местното общество.
Измъчен от болести и лош късмет, северномерикански индианец от Британска Колумбия решава да се откаже от стария си живот и сам да търси шаманско просветление. Той построява колиба за изпотяване, където прекарва нощите си сред изпаренията на запалени мокри клони. Години наред индианецът танцува и пее, молейки за видение, което да оповести навлизането му в света на шаманите. Една нощ изпада в транс, който продължава с дни. През това време сънува входа на една пещера в пустинята. Вътре голи мъже хванали тялото му с огромни щипки, откъснали главата му, разчленили тялото му и го хвърлили във врящ казан „за три години”. После му изковали нова глава, сглобили скелета му от кости, извадени от някаква река. Пречистили и подменили вътрешните му органи. Дали му нови очи, с които да „вижда” по време на лечителски сеанс. Пробили ушите му, за да разбира езика на растенията. Когато се събудил, той установил, че умее да изпада в пророчески транс по свое желание и да танцува, без да се изморява.*
Независимо дали си наследник, избраник или самоук, шаманската криза е неизбежна. Болезнените видения и усещания изпитват годността на кандидат-шамана. След като преминат през „смяна на кожата”, шаманите осъзнават, че старият им живот безвъзвратно е отминал. Освен с придобитите сили те са белязани и с крайна самота, тъй като вече дори самите те не се считат за обикновени хора. Тази донякъде трагична духовна трансформация е особено тежка за шаманите по неволя. Има поверие, че неподчинилите се на съдбата си или умират от болести и слабост, или полудяват.
Какви са атрибутите на шаманите? Шаманизмът е толкова разнолик в проявленията си, че трудно може да му се даде обобщено описание. В днешно време той е най-разпространен и „институционализиран” в Централна и Северна Азия. Там хората все още ходят при шамана като при доктор, страхуват се от гнева му и го уважават като по-висш техен събрат. Затова в Сибир и Монголия това е нещо като професия с почти регламентирани ритуали, носии и магъоснически предмети. Навярно заради това много от местните лечители реално не притежават сензитивността и способностите на предците си. На болните им стига дори само ритуалът, за да повярват и да се излекуват чрез самовнушение.
При северните шамани често се среща ритуалната носия, съчетана понякога с маска, калпак или почерняне на лицето. Странният външен вид всъщност има дълбоко символично значение, подпомага навлизането в транс, служи като вместилище за натрупаната мистична енергия. Когато облича на голо носията, слага маската на духовете и пие свинска кръв, шаманът се подготвя психически за предстоящото му потапяне в света на мистериите. Нерядко шаманската дреха е покрита с пера, за да наподоби сова или орел – най-честите магически животни, отъждествявани с екстатичния полет. Друг път е покрита с метални орнаменти, тежащи понякога до 20 килограма и издаващи ритмично звънене по време на танците. Тези орнаменти символизират човешки органи, скелета на птица или човек, дълги змии или духовете на болестите. Всички тези чудати елементи сами по себе си са безсмислени. Но когато шаманът е вдъхнал от силата си в тях след дългите и изтощителни сеанси, те се срастват с неговата магична същност до такава степен, че той отказва да извършва ритуал без тях, пази ги ревниво от чужди ръце и ги завещава на учениците си след смъртта си.
Други шамански атрибути са барабаните, кратунките и огледалата. Барабанът е издълбан от жертвена бреза, открита от шамана в пророчески транс. С всеки звук той връща притежателя си до дървото източник на сила. Отдавна е призната ефикасността на равномерния, постепенно забързващ се ритъм за провокиране на транс. Медното огледало служи за гледане в „другата реалност” и за разпознаване на потребностите на потърсилите магъосническа помощ. В кесийка или кратунка живеят опитомените в практиката духове съюзници – колкото повече, толкова по-силен е шаманът.
Какво правят шаманите? Няма еднозначен отговор – всеки магъосник, знахар или гадател от незападните култури е наследник на специфична традиция, специфичен модел на обяснение на необяснимото. Като се прибави и склонността на силите да се проявяват абсолютно индивидуално, сякаш пречупени през уникалния характер на отделната личност, то дейността на шамана включва както диагностицирането по урина, така и финалния мистичен полет до извора на космоса. Има и шамани. които посвещават целия си живот на учене, експериментиране и наставничество, като рядко използват способностите си извън тесен кръг посветени. Но ако се вземат предвид само ролите на шамана, свързани с посредничеството между общността и свръхсилите, дейността му може да се сведе до лекуване, предсказване и даване на обяснения.
В древните общества всички болести се разглеждали като състояние на неравновесие между човека и света. На езика на шаманите – душата или части от нея напускат болния. Лечебният сеанс е успешен само тогава, когато шаманът влезе в състояние на транс, като при това увлече и пациента си в „другата реалност”. Този специфичен пласт на преживяванията съвременната психотерапия би класифицирала като свръхдълбока хипноза или алтернативно състояние на съзнанието. Така или иначе, това е състоянието, в което духовно, психично и телесно са едно и също нещо, думите имат силата да лекуват, а образите - да предизвикват органични промени. Чрез заклинания, масажи и внушения шаманът убеждава болния да се изправи лице в лице с корена на проблема. Привидно телесната болест може да се окаже породена от духовна криза, а психичното неразположение – от лоши мисли. Шаманите са убедени, че душата може да бъде увредена и отвън. Поради свързаността на явленията в природата те вярват, че злонамерени ритуали, направени от могъщ магъосник, могат да разболяват, дори да умъртвяват. Оттук натам съвременните паралели свършват – шаманът се превръща в птица, която помага на изгубената душа да се върне; извиква своите духове помощници, които влизат в тялото на болния и вдъхват енергия на увредените органи; използва ясновидство, за да „види” и обясни символно същността на проблема. Шаманизмът предлага холистичен тип лечение – той не работи с типичната парадигма, която отцепва тялото от психиката. Лекувайки злотворните образи от подсъзнанието, той същевременно лекува и тялото. Лекува и изкривения, болен, объркан дух. Предсказанията също се извършват в състояние на „професионален” транс. Шаманът избира своя най-пряк път до силата - интензивна концентрация, халкюциногени, барабанен ритъм или научени от духовете песни. Когато екстатичното преживяване достигне върховата си точка, предсказващият се среща с прашаманите, с мъртвите или с животното-покровител на племето. След сеанса споделя преживяното, прави изводи, тълкува получените съвети. Има и масови ритуални „запитвания на духа” по вълнуващи общността въпроси. Например при митоте – церемониално поглъщане на пейотени пъпки в Централна и Южна Америка – шаманът води неколкодневна „аудиенция” на индианците при духа на кактуса. През това време всеки задава своите въпроси – било лични, било универсални. Ако „хареса” човека, пейотеният дух ще отговори в разгърната приказна форма и на най-съкровените му въпроси. Практика, въодушевила LSD-пътешествията на редица ексцентрични учени в епохата на психеделичната революция.
Много свързана с предходната функция е даването на обяснения. Днес имаме телевизия, книги и интернет – но едно време хората са имали нужда от помощник в търсенето на културна и лична идентичност. Да си никой, да си изгонен от племето, да не вярваш в ценностите на другите, било равносилно на загуба на човешкия облик. А загубата на идентичността водела до психична инертност и до чувството, че човек не заслужава да живее. Често изгонените от племето наистина залинявали и умирали. Шаманите осъзнавали тази психологична нужда от разясняване на смислите, от приобщаване на членовете на племето към някакъв общ мироглед. Във вечерите около огъня, по празници или след битки те включвали новите събития в космогоничния план на предците. Един от най-разпространените митове за сътворението, развит в сходни варианти при редица първобитни култури, носи идеята за Световното дърво. То пониква от Майката земя и се разпростира чак до Великото небе. Соковете му текат към клоновете на различните животински царства, от тях израстват филизите на отделните кланове и семейства, а всеки индивид е малка жива пъпчица от космичното растение. Когато е вярвал в този мит, първобитният човек се е чувствал „на мястото” си, вкоренен в земята и свързан с останалите форми на живот – днес всеки е свободен да избира в какво да вярва, но от друга страна, е заплашен от екзистенциалните кризи на размитата индивидуалност.
В контекста на технологичната революция първобитното и далечно мислене на шаманите буди насмешка. Не трябва обаче странностите му да се тълкуват като анимизъм, суеверие и незнание. Предците ни просто не са имали други категории, чрез които да осмислят опита си от непознатото. А шаманизмът е бил много по-пряк и дълбок, отколкото по-късно развилите се религии и култове.
Гадателката Зоя коментира пред писателката Гала Наумова опитите на амбициозна американска изследователка да вмести шаманизма в своите концепти: „Тя иска рационално да обясни магията, тайната, спиритуалното явление. Те обаче не могат да се материализират. Ако всичко се обясни и дефинира научно, ако би могло да влезе в определени чекмеджета, шаманите биха престанали да съществуват.”
Автор: Андрей Коцев
/за сп. Инсайт/
http://www.insightbg.com
--------------------------------------------------------------------------------
* Описанието е по научният труд на Мирча Елиаде, посветен на шаманизма
Шаман
Лесно ли ви нараняват?
Колко често се появяват сълзи на очите ви? И защо? Колко често мислите как зле са се отнесли с вас близките ви? И какъв беше смисълът да го правят?
Често се чувстваме наранени от деянията на близките и макар да осъзнаваме, че те ни обичат, понякога толкова силно се засягаме от някоя неуместна реплика, че може да променим отношението си към съответния човек радикално. Повод за сълзи в очите при някои хора може да е острата забележка на приятелка, че прекаляваме с разговорите на определена тема или коментар на някой познат, че сме занемарили външния си вид. ''Как може да ми говорят така? Те дори не знаят какво преживявам...“ И се чувствате тъжни, понякога дори смазани...
На някои хора изглежда им е вродено да са по-чувствителни от други и се нараняват по-лесно. Това може да се дължи на много причини – психическо натоварване в детска възраст, прекалено идеалистичен поглед към живота, преживяна емоционална травма, просто характер. Каквато и да е причината, ако не е психически проблем, трябва да се научите да контролирате прекалената си ранимост, за да не подчините целия си живот на нея и да я задълбочите в сериозен проблем.
Не може да нямате приятелка в обкръжението си, която е вечна „свежарка“ и „не й пука“ какво са й казали. Мислите си, че тя е по-весела от вас и живее по-добре. Да, това е така, но не защото всички хора са много любезни и мили с нея, а защото просто не си слага всяка реплика, която получи, на сърцето.
Трябва да се научите да откроявате грубото порицаване от приятелската забележка, казана ви за добро. Ако са ви казали, че прекалявате с говоренето само за себе си, не се затваряйте веднага в черупката си, мислейки колко груба е тази реплика, а помислете няма ли резон в думите. Може в последните седмици да сте позабравили малко чувствата на близките си, вгледани само в собствените си проблеми. 
За да не се наранявате лесно от репликите на близките си, трябва да се научите да гледате на всичко около вас от положителната страна. Понякога е въпрос на гледна точка и на вътрешен мироглед как възприемате случващото се около вас. Ако най-близката ви приятелка е била груба по телефона и ви е затворила без много обяснения, не бързайте да се засягате и да я обвинявате, а се замислете защо е такава и какво ли й се е случило. По-ранимите момичета веднага биха си помислили, че е нещо пряко към тях и ще се засегнат, докато по-положително настроените ще си помислят, че „нещо я е прихванало“ и няма да търсят вината в себе си.
Това дали сме лесно раними или не често е пряко свързано с оптимизма и песимизма. Обикновено истинските оптимисти не се сърдят лесно на околните, защото гледат на живота от хубавата му страна и са ведри и усмихнати. Търсенето на положителни емоции ни помага да видим редица ситуации като много по-положителни, отколкото ако сме заклети песимисти. Песимистите пък точно обратното – те виждат във всяко събитие проблем и във всеки дребен спор – сериозен скандал. Песимистите се обиждат по-лесно и често изкривяват репликите и събитията около тях, така че им се виждат заредени с отрицателни емоции.
За да не се наранявате лесно, се опитвайте да гледате положително на всичко около вас. Когато някой постъпи неприятно или ви каже нещо обидно, първо помислете дали ако погледнете отстрани ситуацията, ще ви се види толкова черна, колкото, когато сте част от нея. Обикновено най-силно ни нараняват хората, които най-много обичаме. Просто защото се засягаме повече от тях, отколкото от тези, които не са ни близки. Ако често ви се случва да се чувствате наранени от някой ваш близък, опитайте се да поговорите и да му обясните какво ви засяга в поведението му и го помолете, ако е неволно, да спре да го прави. Тези, които ви обичат, трябва да да се съобразяват с емоциите и настроенията ви. Вие пък от своя страна, се опитайте да станете няколко дози по-големи непукисти, защото с честото сърдене натоварвате не само себе си, но и близките си.
27.08.2008/Деси Великова
http://zdrave.rozali.com/psihologia-zdrave/p8592.html
Прераждане
"Докато не проумееш вечния законна смъртта и прераждането, ти си само пасивен гост на тъмната земя"
Гьоте
В мистичните школи още от древността обучението за законите на кармата и прераждането е било задължителна част от програмата за посвещаване в тайните на мирозданието.
В астрологията има специален раздел, който изучава въпросите, свързани с кармата и прераждането - кармичната астрология.
Независимо каква техника ще използваме - астрология, регресия, хипноза или медиумни сеанси, от особена важност е да осъзнаем смисъла на тия занимания.
Живеем в материален свят, свързани сме с него, зависими сме от него.
Идеята е да направим съзнанието си чувствително към вибрациите на нематериалния свят за да развием максимално способностите си.
Независимо какви дадености имаме по рождение в тая насока /тях можем да ги оценим по наталния хороскоп/, разкриването на тайните, свързани с кармата и преражданията ни, изискват сериозна работа - редовни медитации и практики с години.
Астролог или медиум може да ни даде информация за предишни съществувания, но е вълнуващо и твърде ценно сами да открием миналите си прераждания.
Така можем да намерим отговорите на много въпроси, които в момента ни вълнуват.
И най-големият скептик не е лишен от въображение и може да си представи по команда например кола или пък картината, в която осъществява някаква своя мечта.Механизмът за връщане в минали физически съществувания е същия, като може да се ползва следната препоръчителна схема, която работи добре в болшинството случаи:
- осигуряваме си подходящи външни условия - усамотение, тишина...
- започваме медитация с постепенно, последователно отпускане на всички части на тялото, с ритмично дишане...
- връщаме се плавно назад във времето, виждайки себе си отстрани преди ден, преди месец, на последния си рожден ден, на последното значително събитие в живота си, после още назад и още назад до момента на раждането на едно бебе, което сме всъщност ние. Следването на хронологичния ред не е задължително, но е препоръчително за по-добрата ни ориентация в миналото. Цялата информация за появата ни и всички наши съществувания е съхранена на сигурно място в подсъзнанието ни и ние само трябва да стигнем до нея.
- поискваме да се върнем още назад в минал живот и вече в съзнанието ни изплува далеч по-неясна и размита картина. Тя неминуемо има нещо общо със сегашните представи за външен вид, за външни обстоятелства и условия на съществуване и точно тях се опитваме да уловим и задържим достатъчно дълго в съзнанието си. Постепенно картината се очертава по-ясно, по-детайлно, като ние можем да си помогнем, целенасочено търсейки отговор на някои въпроси: - как изглеждам на външен вид, с какво облекло съм, каква е обстановката около мен, къде съм, с кого съм и т.н. /на тоя етап е важно да не разсъждаваме изобщо, да не се притесняваме с такива въпроси кое е истина, кое илюзия, да приемаме безрезервно отговорите, които изплуват като картини пред нас. За нас не са важни детайлите в картините, ние искаме да се потопим в една друга атмосфера, да я усетим, да видим картини от миналото, които да свържем в последствие с настоящия си живот./
Тази техника може да се прилага толкова често, колкото пожелае човек. След придобиване на достатъчно опит, с нейна помощ могат да се получат и много отговори, касаещи настоящия живот, например: произхода на наш страх или болест, които искаме да преодолеем; можем да получим информация за хора, с които не се разбираме и как можем да се справим; можем да потърсим корените на проблем в семейството в минали животи и начинът за решаването му....
